Маргаритка - Leucanthemum maximum

Маргаритка – Leucanthemum maximum

Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum
Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum Маргаритка - Leucanthemum maximum

Маргаритка - Leucanthemum maximum

Маргаритката е цвете от род Asteraceae. Води се и градинско и стайно цъфтящо многогодишно растение.

Наименованието на Маргаритката идва от Гърция или по-точно от гръцката дума използвана за Перла. Маргаритките са част от многобройното семейство Сложноцветни. Можете да видите и намерите Маргаритките в централните части на Европа и Средиземноморската част на Европа (Испания, Италия средиземноморските острови). Целия род на Маргаритката включва многогодишни тревисти растения и едногодишни тревисти растения с съцветия наподобаващи кошнички. Центъра на цвета на Маргаритката има кошничка с миниатюрни жълто златисти цветове. По периферията на цвета цветчетата са червени, розови и най-често бели. Размерите на цвета на Маргаритката достига от 1,5 сантиметра до 11 сантиметра. Понякога можете да видите маргаритки доста едри цветчета. Височината на цялото растение също варира от невзрачките 10 сантиметра до гиганските 65 сантиметра. Цъфтежа на маргаритката започва от средата и края на месец май и е до края на август, началото на септември месец. В семейството на Маргаритките може да намерите и малки дребосъчета които са на височина около 8-10 сантиметра и растат на пищни поляни.

Маргаритката е символ на чистота, радост, любовтта и невинност. Това е причината тя често да се подарява при сватби. Маргаритката е любимия гадател на влюбените (обича ме, не ме обича). Растението е било изключително популярно през Средновековието.

Близка до Маргаритката е така наречената Лятна Хризантема. Тя е многогодишно разтение с едри цветове които наподобяват тези на Маргаритката.

Отглеждане на Маргаритки:

Място на маргаритките:
Маргаритките обичат открити слънчеви места като големи ливади, поляни и пищни градини. Маргаритката обича да е добре огрявана от слънцето. Без проблем обаче понасят и леко сенчестите места.

Температура на Маргаритките:
Растението обича топлите места. За това се среща в главно в средиземноморския басейн. Може да го отглеждате до температура до 28 градуса и няма да му стане нищо.  Маргаритките са студоустойчиви са. Листата и пъпките и без проблем се запазват под снега. Така, че спокойно могат да призимуват при нашите климатични условия. Ако я отглеждате в саксия през зимния период приберете маргаритките в помещение което е прохладно, но да няма силен студ. Поставете я до прозорец на слънце.

Влажност на Маргаритката:
Маргаритките предпочитат умерена влажност на въздуха.

Поливане на Маргаритката:
Поливането на Маргаритката трябва да е умерено, като не се допуска пръстта да подгизне. Това може да доведе до изгниване на корените. Поливайте растението умерено, като гледате да не засъхне почвата. Това не трябва да се допуска най-вече при сухо време и през летния сезон.

Торене на Маргаритката:
Маргаритката трябва периодично да се подхранва. За целта може използвате азотни торове.

Почва за Маргаритката:
Почвата за Маргаритката трябва да е добре обработена и богата на хранителни вещества. Друго изискване е да задържа продължително време влажност и да е с добри дренажни свойства. Може да използвате леки почви които са богати на хумус. Преди началото на цъфтежа или около края на април началото на месец май трябва да разрохате почвата около растенията. Отделно от това е необходимо периодично да се околопава и плеви около туфите по време на цялата вегетация.

Болести и вредители при Маргаритките:
Маргаритките са доста устойчиви на болести и вредители. Друго хубаво качество е, че се възтановяват невероятно бързо от евентуално лечение.

Подрязване на Маргаритките:
Когато настъпи есентта и цветовете на маргаритките са прецъфтели е необходимо да изрежете стъблата им до нивото на почвата. Така ще се запазят по-добре в зимния сезон. Добре е по време на цъфтежа да се премахват увяхналите съцветия. Това допринася до по-продължителен цъфтеж на маргаритката.

Размножаване на Маргаритка:
Можете да размножите Маргаритки по три основни начина:
– размножаване на маргаритка чрез резници
– размножаване на маргаритка чрез делене на растението
– размножаване на маргаритка посредством семена.

Размножаване на Маргаритки чрез делене на растението:
Използването на този начин на размножаване се използва най-вече когато искате да запазите даден сорт за вашата градина. Разделянето на възрастно растение чрез резници се извършва в средата и края на месец август или средата или края на месец април. Чрез това разделяне може да очаквате цъфтеж на маргаритката през втората година.

Размножаване на Маргаритки чрез резници:
Размножаването чрез резници се извършва в началото на летния сезон в месеците май или юни. Използвайте странични клонки на Маргаритката на които има по няколко листа. Поставете ги в почва която е рохкава и влажна.

Размножаване на Маргаритки чрез семена:
Това е най-лесния начин за размножаване на Маргаритките. Засаждането трябва да започне в началото на лятото (през месец май или юни) като използвате по-дребни саксиики (например кофички за мляко). Един два месеца след това засадете растенията на постоянното им място като гледате разтоянията между тях да бъдат оло 14-22 сантиметра. С този метод на размножаване на Маргаритките можете да очаквате цъфтеж на втората или третата година.

Някой видове Маргаритки:
– Leucanthemum vulgare
– Leucanthemum maximum
– Leucanthemum superbum

Съвети на специалиста:
– засаждайте маргаритките на слънчево място
– не преполивайте за да не загният
– през есеннта изрежете стъблата им до нивото на почвата
– по време на цъфтежа да се премахват увяхналите съцветия

Източник: https://cvetq.eu

Пасифлора - Passiflora

Пасифлора – Passiflora

Пасифлората е дървесна лияна от семейство Пасифлорови, която в някой случай може да достигне до височина десет метра. Тя произхожда от тропиците и субтропиците на Америка. Някой от тези лияни са храстовидни, други се отглеждат в саксии, трети може да дадът плот, четвърти са катерливи. Пасифлората има около 520 вида, като най-често можете да срешнете така наречената Синя Пасифлора.

Името на Пасифлората идва от мисионерите от Испания. Името му идва от латинските думи passio и flos които означават съответно „страдание“ и „цвете“.

Цветовете на Пасифлората отрупват неимоверно много цялата лияна. Той е продължителен и пищен. Ако отглеждате правилно Пасифлората цветовете и може да достигнат до десет (10) сантиметра в диаметър. Тези цветове може да бъдат розови, бели, лилави, червени, сини и жълти. Пасифлората цъфти почти през всички сезони без зимата. Цъфтежа и започва началото на месец май и свършва края на месец септемви и началото на октомври.

Плодовете на част от Пасифлорите са ядливи. Обикновенно се предлагат като екзотичен десерт. Пример за това е маракуята.

Някой по изветни видове:
– Passiflora edulis – това е Пасифлора която има пурпурно бели цветове.
– Passiflora incarnata
– Passiflora holosericea
– Passiflora karwinskii
– Passiflora caerulea – това е Пасифлора която има синьо виолетови и бели цветове. Тази Пасифлора е една от най-студоустойчивите. Издържа на -15 градуса.
– Passiflora violacea – това е Пасифлора която има виолетови цветове.

Отглеждане на Пасифлора:

Място на Пасифлора:
Пасифлората е изключително светлолюбиво растение. При липса на слънце ефекта е че не цъфтят. Не засаждайте Пасифлора в сенчести и тъмни места. При засаждане на лиановиден сорт осигурете на растението добра опора за да се развива и увива. Така тя ще може да залавя мустачетата си за нея. Периодично формяйте лията спрямо вашите изисквания като насочвате клончетата и в исканата от вас посока. Внимателно гледайте Пасифлората да не е на течение. При отглеждане на вид който е за саксийно отглеждане от средата на пролетта до края на есентта поставете Пасифлората на светло място на вашата тераса или градина. Около обяд гледайте да бъде предпазена от обедното силно слънце. През зимата поставете растението на светло място. Температурата през този период е добре да бъде около 5-8 градуса. Проветрявайте помещението често. При лияните не е нужно зазимяване. Някой колеги ги подрязват през есента, а някой не. И при двата начина оцелява.

Температура при Пасифлората:
Както писахме по-горе мястото където е Пасифлората трябва да е светло и при максимална температура 25-28 градуса. Зимно време го отглеждайте при температура от 5-8 градуса.

Влажност на Пасифлората:
Пасифлората обича влагата. Причината за това е, че произхожда от тропиците и територии като Бразилия, Аржентина и Перу. За целта е желателно да пулверизирате листата с филтрирана вода. Така ще увеличите цъфтежа и благодата на растението.

Поливане на Пасифлора:
При растежа на растението е необходимо то да се полива обилно с вода която е мека. Гледайте да не се получава задържане на вода. През зимния период не необходимо да намалите поливането до минимум. Целта е да се полива толкова, колкото да не пресъхва почвата.

Торене на Пасифлора:
По време на растежа на Пасифлората е необходимо да торите всяка седмица. Използвайте тор със съдържание на амониева силитра и е добре да сложите и калиева тор за да има цъфтеж.

Почва за Пасифлората:
При отглеждането на Пасифлора е добре да ползвате почва за отглеждане на балконски цветя. При пресаждане на растението гледайте почвата която използвате да не е много плодородна. Ако е такава ще имате бърз растеж на Пасифлората, но без или с малко цветове.

Болести и вредители при Пасифлората:
Едни от най-често срещаните вредители по Пасифлората са Белите мухи, Щитоностните въшки, акарите и трипс. Често срещан проблем са и пожълтелите листа. Те се появяват когато има липса на хранителни вещества или сте преполивали растението.

Подрязване на Пасифлората:
Мъртвите и изгнили листа и части на Пасифлората трява да се подрязват, защото в противен случай може да умъртвите растението си. Подрязвайте Псифлората в периода от началото на март до средата на май.

Конкретни мерки които трябва да изпълните при презимуване на Пасифлора:
– приберете растението в суха туфа преди да е започнало застудяването (края на септември, началото на октомври).
– оставете Пасифлората при температура до 8 градуса.
– необходимо е да се полива по-рядко.
– редовно премахвайте изпадалите листа.
– през ранната пролет (края на март, началото на април) изрежете слабите стъбла и съкратете останалите.
– пресаждайте растението на всеки 2 години.

Пресаждане на Пасифлората:
При първите години е необходимо да извършване пресяване всяка година. Когато растението стане по-възрастно пресявайте го на две години. При пресяване използвайте силно хумостна почва с добавка пясък.

Размножаване на Пасифлората:
Можете да размножите Пасифлора по три начина:
– чрез семена
– чрез резници
– чрез разделяне на коренища.

Размножаване на Пасифлора чрез семена:
Размножаването на Пасифлора чрез семена се прави от началото на май до средата на месе юли. Тъй като семената на Пасифлората са доста твърди трябва да им изтъните обвивката с ръце или посредством накиване в разредени киселини или топла вода за един два дни. При накисване семената които потънат можете да ги засадите, а тези от повърхността ги изхвърлете (няма да дадът цвят). При този метод на размножаване трябва да сте доста търпеливи понеже растението цъфти след петата година от засаждането.

Размножаване на Пасифлората чрез резници:
Размножаването на Пасифлората чрез резници се прави посредством връхни резници. В периода от началото на месец февруари до края на месец април вкоренете в топъл пясък под стъкло изрязани връхни резници, които имат развити 2-3-4 листа. Темпратурата на въздуха и почвата трябва да е 21-24 градуса. Когато пуснат корени трябва да пресадите резниците в саксии с пръст съставена от пясък, тор и чимовка. По този начин за разлика от размножаване чрез семена ще имате цъфтеж още следващата година.

Източник: https://cvetq.eu

Сакъзче (висящо мушкато) - Pelargonium peltatum

Сакъзче (висящо мушкато) – Pelargonium peltatum

Едно от най-нежните и красиви цветя които можете да видите по българските балкони и веранди е Сакъзчето или още така нареченото висящо Мушкато. Това е едно невероятно цвете с прекрасни цветове. Сакъзчето (висящото мушкато) идва от крайбрежните райони на Южна и Централна Африка, където можете да го срешнете като провиснал храст с месести листа и прекрасни розовочервени цветове. Около 18 век то е пренесено в Европа. Към момента по българските домове можете да намерите полувисящи и висящи сакъзчета със всякакви цветове. Някои от тях имат месести листа. Можете да намерите и такива които са стъпаловидно висящи с много цветове и имат свойството да се самопочистват.

Както казахме по-горе сакъзчетата се отглеждат предимно по тераси, градини и балкони. Можете да ги видите и при вертикално озеленяване. Цветовете на Сакъзчето варират от розови, червени, лилави до прекрасни преплитащи се цветове в бялорозово и бялочервено. Цъфти от април до септември.

Отглеждане на сакъзчето:

Място за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето (висящото мушкато) трябва да го поставите на полусенчесто или слънчево място, но за да се радвате на обилен цъфтеж е необходимо то да бъде на възможно най-слънчевото място в градината или на балкона. Можете да го поставите на място където утрините са влажни и хладни, но след това има обилно слънце. Зимата прибирайте сакъзчето в къщи и така можете да му осигурите цъфтеж в зимните студове.

Почва за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето използвайте глинесто-хумусна градинска почва. Внимавайте позвата трябва да пропусклива. Добре е да използвате следната пропорция: Оборски тор | Градинска пръст | Перлит | Пясък – в съотношение съответно 1:2:1:1. Това е най-добрия и оптимален вариянт на субптрат при отглеждането на сакъзчета.

Поливане на сакъзчето:
Когато сакъзчето израства е необходимо то да бъде поливано обилно, като се има в предвид недопускането на задържане на вода. След това поливайте умерено.

Влажност при сакъзчето:
Влажността при отглеждане на сакъзчета трябва да е умерена. Ако тя бъде повишена може да се появят различни гъбни болести като например мани и изгниване на корените. Ако забележите вкоренявания по долната страна на листата това е сигурен признак за преовлажняване. За това спазвайте по-горе описаните правила за поливане.

Торене на сакъзчето:
За да имате обилен и постоянен цъфтеж на сакъзчето е необходимо редовно да го подхранвате с тор. Използвайте тор за цъфтящи балконски цветя. Може да използвате кристалон в съотношение 1-2 гр. на литар при всяко поливане. Сакъзчето трябва да се тори поне два пъти в месеца.

Болести и вредители при сакъзчетата:
Сакъзчетата са доста уязвими на болести и вредители. По тях се срещат бели мухи, сиво гниене, акари, литни въшки, белокрилки и мушкатово увехтяване. Борбата с болестите и вредителите извършвайте със препарати (инсектициди и хербициди) които можете да намерите във всяка селскостопанска аптека.

Засаждане на сакъзчето:
При засаждането на новозакупени сакъзчета спазвайте правилото те да са на около 20 сантиметра едно от друго. Така в голямо сандъче ще можете да засадите около 3-4 корена и ще получите невероятен ефект от цветове. Както писахме по-горе младите растения трябва да бъдат поливани по-обилно, но без задържане на вода. Ако младото сакъзче още няма разклонения, трябва да отрежете върха му и да оставите 5-6 възела от началото на стеблото. Така от там то ще започне да се разклонява и ще даде по-обилен цъфтеж.

Зазимяване и презимуване на сакъзчето:
При започване на застудяването в края на септември началото и средата на октомври е необходимо сакъжчетата да бъдат прибрани. Добре е да използвате помещение с добра слънчева светлина и с температура около 5-6 градуса. При прибирането на сакъзчетата гледайте листата им да не са мокри и тези които са увехнали или пожълтели да се отстранят. Ако има дълги филизи ги отстранете. Когато дойде пролетта през април май изнесете сакъзчетата отвън. Ако саксията е малка е необходимо да бъдат пресадени в по-голяма и също така да бъдат изрязани разклоненията. Обикновенно сакъзчетата цъфтят повече през втората година отколкото през първата. Така, че бъдете търпеливи и грижовни.
Добре е да споменем, че  стъпаловидно висящите сортове е добре да презимуват като резници, като се поливат от време на време.

Размножаване на сакъзчета:
Размножаването на сакъзчетата се извършва в периода от месец август до края на месец март. Така наречените Ф-хибриди се размножават посредством семена в периода от месец декември до месец май при почвена температура от около 20 градуса.
Ако размножавате чрез резници имайте в предвид, че те много полесно се вкореняват в почвата отколкото във вода. При това размножаване спазвайте следните правила:
– вземете резници от майчино разтение, което е отгледано на слънчево място и няма болести и вредители по него.
– използвайте полувдървени части на сакъзчето.
– преди да ги набучите в почвата оставете резниците около 4 часа да им изсъхме изрязаното място,
– преди да ги набучите в пръста с остър нож направете кръст на дълбочина от около 0,5-1 сантиметър на отрязаното място. Така ще получите добро образуване на коренна система.
– не използвайте вкоренител. Коефицента на полезно действие е нисък 🙂
– добро решение за съдинки за размножаването е кофички от кисело мляко.
– след засаждането поставете саксийките в умерено топло до хладно помещение.
– поливайте оскъдно през зимата.
– в края на месец февруари преместете засадените резници в по-големи саксии и ги поставете в светло помещение и при по-висока температура.
– трябва да поддържате умерена влажност в почвата.

Съвети на специалиста:
– редовно отстранявайте прецъфтелите цветове;
– поливайте редовно при израстване и умерено при големи растения;
– не позволявайте задържането на вода. Това води до различни проблеми с болести и вредители.
– торете два пъти в месеца възрастните растения.

Някои сортове сакъзче:
– „Град Париж“
– „Огнена каскада“
– „Аметист“
– „Шугар бейби“
– „Мексиканка“

Източник: https://cvetq.eu

Исмене - Ismene (Hymenocallis) Festalis

Исмене – Ismene (Hymenocallis) Festalis



Исменето произхожда от Южна Америка, Перу, Еквадор, Боливия и Африка. Това е многогодишно цвете от род луковични. Цветовете му са невероятно красиви и доставят радост на окото. Те са бели и са подобни на цветовете на нарциса и лилията. Това е причината и за другите му имена: перуански нарцис, летен нарцис, морски нарцис и паяковидна лилия. Цъфти в бял и жълт цвят в периода от месец май до месец септември. Подобно на красотата на цветовете, аромата му е невероятен. Исменето може да достигне до височина 50 см. Рязания цвят на Исмене издържа много във ваза.

Отглеждане:

Място:
Исмене обича слънчево и подветриво място. Не обича да бъде брулено от ветрове. Изберете му закътано слънчево място. Добре е да отглеждате цветето в саксии, понеже трудно призимува в нашите дворове. Така лесно ще мо зимата да го приберете в къщи.

Почва:
Почвата на Исмене трябва да е с добра въздухо и водо-пропускливост. Използвайте песъчлива почва.

Поливане:
Поливането трябва да бъде умерено. Гледайте обаче почвата да не остава суха. Не преполивайте! Осигурете добър дренаж на саксията за отичане на излишната вода.

Торене:
Торенето трябва да се извършва един път в месеца с торове богати на калии или с торове за луковични цветя. Може да използвате и торове за цъфтящи растения.

Зазимяване:
При първите признаци на застудяване трябва да приберете лукувиците на Исменето в къщи. Как става това. Внимателно откопавате луковиците, като гледате да оставите пръстта и коренчетата по тях. Трябва да отрежете стеблата почти до луковицата. Те се обръщат наопаки и ги държите на не много студено, сухо и проветриво място.

Засаждане:
През пролетта когато температурите достигнат 17-21 градуса засадете луковиците обратно в градината или саксията. Засаждането на луковоцоте трябва да се извършва на разтояние 25-35 см. една от друга. Не ги засаждате на дълбоко понеже ще излязат дребни цветове.

Размножаване:
Размножаването се извършва чрез разделяне на луковици на 4 или 5 години. Диаметъра на луковица която да цъфти с хубав цвят трябва да бъде около 10-12 см.

Внимание: Лукувиците на Исмене са ОТРОВНИ! Пазате ги от деца!

Източник: https://cvetq.eu

Забраниха дейности, застрашаващи родопски силивряк в Горнослав

Находището на родопски силивряк в землището на Горнослав, Асеновградско, е под защита след заповед на министъра на околната среда Юлиян Попов от 28 април, с която се забраняват строителство, добив и промяна на предназначението на земите. Заповедта забранява в консервационно значимата територия в землището на село Горнослав, община Асеновград, промяна на предназначението на земите и […]

Източник: https://cvete.eu

Градина на балкона – можем ли да отгледаме собствена реколта в градски условия?

В последните години сивият бетон на големите градове все по-често отстъпва място на наситеното зелено. Градското земеделие е все по-популярна тенденция, която бавно променя облика на нашите тераси. И ако първоначално фокусът беше върху растения, благоприятни за пчелите, напоследък все повече хора се обръщат към отглеждането на храна в градски условия. Отговорът на въпроса „дали“ […]

Източник: https://cvete.eu

Зелен оазис у дома: Как да се грижим за растенията, без да робуваме на чистенето

Всеки любител на цветята знае, че превръщането на дома в малък зелен оазис е едно от най-удовлетворяващите неща. Растенията не само красят интериора, но пречистват въздуха, повишават влажността и ни помагат да се отпуснем след дълъг работен ден. Но нека бъдем честни – градинарството в затворени пространства има и своята цапаща страна. Разсипана почва при […]

Източник: https://cvete.eu

Градински мебели – комфорт, стил и уют за вашето външно пространство

Градинските мебели са ключов елемент за създаването на уютна и функционална зона на открито. Независимо дали разполагате с просторен двор, малка градина или тераса, правилно подбраните мебели могат напълно да преобразят пространството и да го превърнат в любимо място за почивка и срещи с близки. В тази статия ще разгледаме какво представляват градинските мебели, какви […]

Източник: https://cvete.eu

Предимствата на скраб за тяло – гладка и сияйна кожа у дома

Скраб за тяло помага за подобряване на текстурата на кожата и я подготвя за последващи грижи. При редовно използване кожата става по-мека и по-равна, придобива здравословен блясък. Най-важното е да изберете подходящ продукт и да разберете особеностите на неговото приложение. Какво представлява скрабът и как действа Скраб за тяло е козметично средство, предназначено за премахване […]

Източник: https://cvete.eu

Задържаха 2 каруци и МПС в горите на централна северна България

Задържаха 2 каруци и МПС в горите на централна северна България

През април в горите от обхвата на Северноцентралното държавно предприятие в Габрово са извършени 1294 проверки, съобщиха от пресцентъра на ведомството. Предприятието стопанисва държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград. Според справките на СЦДП за дейностите по опазване на горските територии в периода 1-30 април са извършени 569 проверки на обекти за добив на дървесина, проверени са 423 превозни средства, 51 ловци и 202 други физически лица, извършвали дейности в горите.

През отчетния период служителите на предприятието са съставили 14 акта за установяване на административно нарушение (АУАН) във връзка с неспазване на разпоредбите на Закона за горите и 1 за нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча. Издадени са 11 констативни протоколи за нарушения – 9 с неизвестен извършител и 2 с известен извършител, но без АУАН.

Дървесината, станала обект на посегателство през четвъртия месец на годината, е 36 кубически метра. Сред задържаните вещи, предмети и средства на нарушения за посочения период фигурират незаконно добити дърва за огрев, 1 моторно превозно средство, 2 каруци и 8 броя едър дивеч.

Дейностите по опазване на държавните горски територии в обхвата на СЦДП-Габрово ще продължат да се извършват с цел превенция и недопускане на нарушения.

Източник: https://sinor.bg