Източник: bgfermer.bg
Листата на лука, които по-често наричаме пера, е нормално да променят цвета си в края на сезона, което сигнализира за пълната зрялост на луковицата. Но какво трябва да направите, ако те започнат да пожълтяват по-рано
Източник: bgfermer.bg
Източник: bgfermer.bg
Цъфтеж: юни-октомври
Многогодишното растение е малко, с красиви цветове, които приличат на изкривени чашки. През летните месеци на пазара се предлагат най-различни сортове. Можете да размножите растението през пролетта от малки коренови резници.
Родът включва около 50 вида, които обитават горите на Мексико, Бразилия и Гватемала. За тропическия му произход напомня и името му, което в превод от гръцки означава “който не понася студ”.Това са нисички растения с височина около 30 см, с прости или слабо разклонени стъбла, потънали в ярки цветове. Ампелните форми достигат и до 50 см. Листата им са срещуположно разположени, понякога по 3, приличат на листата на копривата, обагрени са от светлозелено до тъмнокафяво. Цветовете в зависимост от сорта са с различни размери – от 3 до 7 см в диаметър, червени, розови, сини, виолетови, бели и дори жълти. Те са единични, рядко групирани по наколко в снопче, увиснали или хоризонтално разположени. Венчето е петделно, лопатовидно, с дълга цветна тръбичка. Обилният цъфтеж протича от юни до ноември.
Грижи
Като всички луковични растения, ахименесът се полива умерено. Внимавайте водата да не пада върху листата. Полива се само с мека вода със стайна температура. След цъфтежа листата увяхват. Това е знак, че трябва да спрете поливането. Щом листата измрат, люспестите грудки се съхраняват при температура 10-15°С. След февруари можете да засадите луковиците в градинска пръст, като ги покриете с едносантиметров почвен слой.
Размножаване
След март можете да отделите парченца от грудката с дължина около 5см и да ги засадите в песъклива пръст, за да покълнат. Можете да размножите ахименеса и с резници, които се отрязват през лятото и се вкореняват в смес от торф и пясък при 8 температура на почвата около 22°С.
Съвет на градинаря
Ахименесът е красиво висящо растение.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтеж: юли-август
Семейство: Musaceae (бананови)
Родина: Африка, Австралия
Изключително красиво декоративно растение с големи зелени листа и висящи по интересен начин съцветия. Впрочем, можете да очаквате сладките му плодове, както и предхождащия ги цъфтеж само в случай, че отглеждате растението в зимна градина.
Това, което прави този банан уникален в сравнение с другите не е толкова устойчивостта на корените му на ниски температури, а в способността им да издържат 5-6 месеца в покой без да загинат. Изпробвал съм и два други вида банани, които също са доста зимоустойчиви. Но те нямаха тази способност да издържат половин година в покой. Тези видове не оцеляха дори и след като покрих корените им с над 30 см. мулч, което гарантира, че почвата около тях няма да замръзне. Причината за това е, че кореновата им система не може да издържи 5-6 месеца без надземна листна маса, която да я снабдява с хранителни вещества. В резултат на това корените им загиват.
Грижи
През лятото бананът се нуждае от вода в изобилие, по възможност мека, филтрирана. Бъдете внимателни, когато го поливате. Когато слънцето грее, върху големите листа на банана не бива да попадат капки вода. През периода на нарастване се тори през 14 дни. Съответно на фактора светлина през зимата се полива малко и не се тори.
Размножаване
Размножаването чрез странични и коренови издънки е много трудно. Най-добре е да го предоставите на градинар-специалист.
Съвет на градинаря
Бананът е доминиращо самотно растение.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Gramineae
Родина: Китай
Бамбукът е царят на тревите и идеалното цвете за банята. Той присъства обаче и в помещенията, където живеем, и от година на година става все по-обичан и предпочитан.
То е бързо растящо растение – рекордът е 120см на денонощие , а височината му достига до 40м. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете.Бамбукът постепенно набира популярност и в България при озеленяването най-вече на частни градини. Ако желаете да експериментирате с бамбук във Вашата градина, трябва да знаете, че многото видове бамбук се групират в две основни групи, според характера на кореновата си система.
Грижи:
През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти в седмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. Потапянето на дъното на саксията във вода не вреди, но внимавайте да не се събере застояла вода. През периода на нарастване се тори на всеки две седмици, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да се пресади.
Размножаване:
Размножаването се извършва чрез разделяне на коренови издънки.
Съвет на градинаря:
По грижите, които изисква, стайният бамбук е сравним с папратта.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтeж: април-декември
Интересно декоративно растение с яркожълти класоподобни цветове и красиви зелени листа с изразена бяла нер-ватура. То произхожда от тропическите джунгли и поради това обича високи температури и влажност на въздуха. Ако успеете да отговорите на тези потребности на растението, ще се наслаждавате на неговите екзотични цветове в продължение на близо два месеца. В момента, в който афеландрата започне да губи листата си и стане неугледна на вид, трябва да се разделите с нея.
Aphelandra sinclairiana – Това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м.Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж.Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама).
Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.
Aphelandra squarrosa е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия
Място
Светло до леко засенчено място на прозорец, но без да се огрява пряко от слънцето. Температура между 18-25°С. Афеландрата не понася силни температурни колебания, а на течението реагира с окапване на листата.
Грижи
През времето на цъфтеж растението трябва да се тори всяка седмица; почвата се поддържа равномерно влажна, без да се допуска подгизване. За поддържане на висока влажност на въздуха се оросява с филтрирана мека вода. Най-подходящото време за пресаждане е март. Преди това корените се намаляват. Пресажда се в малко по-голяма саксия в хумусна, богата на хранителни вещества пръст.
Размножаване
Извършва се от специалисти.
Съвет на градинаря
Поливайте афеландрата само с дъждовна или филтрирана вода.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтеж: декоративно-листно растение
Това е едно от малкото непретенциозни стайни растения, които свикват с всяка температура и виреят добре на всяко място. Развива се еднакво добре и в тъмния ъгъл на стаята, и на балкона, не се стряска от температурните колебания, течението и праха. Месестите листа могат да нараснат до 70см, понякога се появяват и дребни лилаво-кафяви цветчета. По-декоративен, но и по-чувствителен е сортът Variegata чиито листа са на бели или жълтеникави ивици. Непретенциозното растение се препоръчва на начинаещи цветари.
В природата са разпространени 8 вида аспидистри. Те са многогодишни тревисти растения.
Аспидистрата е изключително устойчиво растение. То издържа на въздушни течения, сух и мръсен въздух, и на топло, и на студено зимата, преполиване, засушаване. За нея няма особено значение какъв е съставът на почвата. Има само две неща, които вредят на това “желязно” растение – преките слънчеви лъчи и неправилното пресаждане.
Грижи
И през лятото, и през зимата се полива редовно с не много твърда вода. Да не се прекалява с влагата. Растението вирее най-добре в почва, обогатена с варовик.
Размножаване
Чрез разделяне. Отделете внимателно растението-майка и засадете крайниците в нормална градинска пръст.
Съвет на градинаря
Листата на аспидистрата се изтриват от време на време с влажна кърпа.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтеж: декоративно-листно растение
В тропиците във фунията на това растение гнездят птици, оттам идва и немското му название „гнездова папрат“. За разлика от повечето папрати листата на този вид са цели и в основата се събират във форма на гнездо. Тази папрат може да расте епифитно, т.е. прикачва се с корените си към дървета или пънове. Тя обаче не е паразит, а се изхранва сама. Оттам идва и фуниевидният растеж на листата й (цистерна). По правило епифитите имат слабо развити корени и са много чувствителни към натрупване на влага.
Някой видове:
Asplenium viviparum Presl. – от остров Мавриций. Ражда миниатюрни растения-бебенца върху листата си. Когато станат достатъчно големи, за да може да се борави с тях, те се отрязват заедно с част от майчиното листо и се засаждат в малка саксийка, като листото остава малко под повърхността на почвата. Скоро растението пуска самостоятелни корени.
Asplenium australasicum (J. Sm.) Hook. – южноазиатски, родина – Австралия, Полинезия. Епифитен.
Asplenium nidus – “птиче гнездо” (nidus – гнездо – на латински) – произхожда от влажните тропически области на Индия и Австралия, където расте като епифит. Има широки цели, леко вълнисти по периферията листа, образуваща розетка. В основата им жилките са светло кафяви, повърхността е лъскава, светло зелена. Растението достига до 1 м височина. Устойчиво е.
Asplenium dimorphum – с много фини клонки и листа.
Поливане:
Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мегка вода. Препоръчително е дъждовна.
Място
Асплениумът обича сенчесто, защитено от прякото слънчево греене място. Ако се погрижите и за висока влажност на въздуха, растението ще ви се отблагодари с бърз растеж. То вирее добре при нормална стайна температура, която не бива да пада под 15°С.
Грижи
Растението не само се полива с престояла дъждовна или мека вода, но и редовно се пръска. Ако не искате да рискувате, препоръчваме ви да поставите папратта върху плосък съд, пълен с вода и чакъл. На всеки две седмици се подхранва с торен разтвор. Добрият дренаж от парченца глина е жиз-ненонсобходим. Растението вирее добре в рохкава почва, смесена с парчета торф и малко изсушен говежди тор.
Размножаване
Извършва се чрез спори. В началото те се появяват като светлозелени, после като кафяви точици под листата в така наречената спорова капсула.
Съвет на градинаря
За любителя-градинар, който обича да експериментира, ще дадем съвет за размножаването: отрежете един лист с много спори и го сложете в найлоново пликче. Щом зрелите спори опадат, значи са готови за засаждане. За напояване използвайте мека вода от филтриращата кана Aqua-Flor.
Източник: https://cvetq.eu
Името на Пасифлората идва от мисионерите от Испания. Името му идва от латинските думи passio и flos които означават съответно „страдание“ и „цвете“.
Цветовете на Пасифлората отрупват неимоверно много цялата лияна. Той е продължителен и пищен. Ако отглеждате правилно Пасифлората цветовете и може да достигнат до десет (10) сантиметра в диаметър. Тези цветове може да бъдат розови, бели, лилави, червени, сини и жълти. Пасифлората цъфти почти през всички сезони без зимата. Цъфтежа и започва началото на месец май и свършва края на месец септемви и началото на октомври.
Плодовете на част от Пасифлорите са ядливи. Обикновенно се предлагат като екзотичен десерт. Пример за това е маракуята.
Някой по изветни видове:
– Passiflora edulis – това е Пасифлора която има пурпурно бели цветове.
– Passiflora incarnata
– Passiflora holosericea
– Passiflora karwinskii
– Passiflora caerulea – това е Пасифлора която има синьо виолетови и бели цветове. Тази Пасифлора е една от най-студоустойчивите. Издържа на -15 градуса.
– Passiflora violacea – това е Пасифлора която има виолетови цветове.
Отглеждане на Пасифлора:
Температура при Пасифлората:
Както писахме по-горе мястото където е Пасифлората трябва да е светло и при максимална температура 25-28 градуса. Зимно време го отглеждайте при температура от 5-8 градуса.
Влажност на Пасифлората:
Пасифлората обича влагата. Причината за това е, че произхожда от тропиците и територии като Бразилия, Аржентина и Перу. За целта е желателно да пулверизирате листата с филтрирана вода. Така ще увеличите цъфтежа и благодата на растението.
Поливане на Пасифлора:
При растежа на растението е необходимо то да се полива обилно с вода която е мека. Гледайте да не се получава задържане на вода. През зимния период не необходимо да намалите поливането до минимум. Целта е да се полива толкова, колкото да не пресъхва почвата.
Торене на Пасифлора:
По време на растежа на Пасифлората е необходимо да торите всяка седмица. Използвайте тор със съдържание на амониева силитра и е добре да сложите и калиева тор за да има цъфтеж.
Почва за Пасифлората:
При отглеждането на Пасифлора е добре да ползвате почва за отглеждане на балконски цветя. При пресаждане на растението гледайте почвата която използвате да не е много плодородна. Ако е такава ще имате бърз растеж на Пасифлората, но без или с малко цветове.
Болести и вредители при Пасифлората:
Едни от най-често срещаните вредители по Пасифлората са Белите мухи, Щитоностните въшки, акарите и трипс. Често срещан проблем са и пожълтелите листа. Те се появяват когато има липса на хранителни вещества или сте преполивали растението.
Подрязване на Пасифлората:
Мъртвите и изгнили листа и части на Пасифлората трява да се подрязват, защото в противен случай може да умъртвите растението си. Подрязвайте Псифлората в периода от началото на март до средата на май.
Конкретни мерки които трябва да изпълните при презимуване на Пасифлора:
– приберете растението в суха туфа преди да е започнало застудяването (края на септември, началото на октомври).
– оставете Пасифлората при температура до 8 градуса.
– необходимо е да се полива по-рядко.
– редовно премахвайте изпадалите листа.
– през ранната пролет (края на март, началото на април) изрежете слабите стъбла и съкратете останалите.
– пресаждайте растението на всеки 2 години.
Пресаждане на Пасифлората:
При първите години е необходимо да извършване пресяване всяка година. Когато растението стане по-възрастно пресявайте го на две години. При пресяване използвайте силно хумостна почва с добавка пясък.
Размножаване на Пасифлората:
Можете да размножите Пасифлора по три начина:
– чрез семена
– чрез резници
– чрез разделяне на коренища.
Размножаване на Пасифлора чрез семена:
Размножаването на Пасифлора чрез семена се прави от началото на май до средата на месе юли. Тъй като семената на Пасифлората са доста твърди трябва да им изтъните обвивката с ръце или посредством накиване в разредени киселини или топла вода за един два дни. При накисване семената които потънат можете да ги засадите, а тези от повърхността ги изхвърлете (няма да дадът цвят). При този метод на размножаване трябва да сте доста търпеливи понеже растението цъфти след петата година от засаждането.
Размножаване на Пасифлората чрез резници:
Размножаването на Пасифлората чрез резници се прави посредством връхни резници. В периода от началото на месец февруари до края на месец април вкоренете в топъл пясък под стъкло изрязани връхни резници, които имат развити 2-3-4 листа. Темпратурата на въздуха и почвата трябва да е 21-24 градуса. Когато пуснат корени трябва да пресадите резниците в саксии с пръст съставена от пясък, тор и чимовка. По този начин за разлика от размножаване чрез семена ще имате цъфтеж още следващата година.
Източник: https://cvetq.eu
