Културата изисква подхранване, но не толкова, колкото някои градинари си мислят. Краставиците не усвояват много хранителни вещества от почвата, защото кореновата им система има сравнително слаб
Източник: bgfermer.bg
Източник: bgfermer.bg
Източник: bgfermer.bg
Листата на лука, които по-често наричаме пера, е нормално да променят цвета си в края на сезона, което сигнализира за пълната зрялост на луковицата. Но какво трябва да направите, ако те започнат да пожълтяват по-рано
Източник: bgfermer.bg
През летата, когато времето е необичайно горещо, трябва да помислите как да предпазите доматите от слънчево изгаряне и какво да правите, ако плодовете не завръзват.
В оранжерията
При 30-градусова жега доматите, отглеждани на открито
Източник: bgfermer.bg
Процесът на колтучене на доматите е сравнително лесен, въпреки че има своите тънкости. Основната задача на градинарите е да разберат кои домати се нуждаят от тази практика и за кои тя не е наложителна.
Какво е колтучене?
Това е премахване на странични разклонения, които се образуват в пазвите на листата
Източник: bgfermer.bg
Цъфтеж: юни-октомври
Многогодишното растение е малко, с красиви цветове, които приличат на изкривени чашки. През летните месеци на пазара се предлагат най-различни сортове. Можете да размножите растението през пролетта от малки коренови резници.
Родът включва около 50 вида, които обитават горите на Мексико, Бразилия и Гватемала. За тропическия му произход напомня и името му, което в превод от гръцки означава “който не понася студ”.Това са нисички растения с височина около 30 см, с прости или слабо разклонени стъбла, потънали в ярки цветове. Ампелните форми достигат и до 50 см. Листата им са срещуположно разположени, понякога по 3, приличат на листата на копривата, обагрени са от светлозелено до тъмнокафяво. Цветовете в зависимост от сорта са с различни размери – от 3 до 7 см в диаметър, червени, розови, сини, виолетови, бели и дори жълти. Те са единични, рядко групирани по наколко в снопче, увиснали или хоризонтално разположени. Венчето е петделно, лопатовидно, с дълга цветна тръбичка. Обилният цъфтеж протича от юни до ноември.
Грижи
Като всички луковични растения, ахименесът се полива умерено. Внимавайте водата да не пада върху листата. Полива се само с мека вода със стайна температура. След цъфтежа листата увяхват. Това е знак, че трябва да спрете поливането. Щом листата измрат, люспестите грудки се съхраняват при температура 10-15°С. След февруари можете да засадите луковиците в градинска пръст, като ги покриете с едносантиметров почвен слой.
Размножаване
След март можете да отделите парченца от грудката с дължина около 5см и да ги засадите в песъклива пръст, за да покълнат. Можете да размножите ахименеса и с резници, които се отрязват през лятото и се вкореняват в смес от торф и пясък при 8 температура на почвата около 22°С.
Съвет на градинаря
Ахименесът е красиво висящо растение.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Gramineae
Родина: Китай
Бамбукът е царят на тревите и идеалното цвете за банята. Той присъства обаче и в помещенията, където живеем, и от година на година става все по-обичан и предпочитан.
То е бързо растящо растение – рекордът е 120см на денонощие , а височината му достига до 40м. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете.Бамбукът постепенно набира популярност и в България при озеленяването най-вече на частни градини. Ако желаете да експериментирате с бамбук във Вашата градина, трябва да знаете, че многото видове бамбук се групират в две основни групи, според характера на кореновата си система.
Грижи:
През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти в седмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. Потапянето на дъното на саксията във вода не вреди, но внимавайте да не се събере застояла вода. През периода на нарастване се тори на всеки две седмици, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да се пресади.
Размножаване:
Размножаването се извършва чрез разделяне на коренови издънки.
Съвет на градинаря:
По грижите, които изисква, стайният бамбук е сравним с папратта.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтеж: юли-август
Семейство: Musaceae (бананови)
Родина: Африка, Австралия
Изключително красиво декоративно растение с големи зелени листа и висящи по интересен начин съцветия. Впрочем, можете да очаквате сладките му плодове, както и предхождащия ги цъфтеж само в случай, че отглеждате растението в зимна градина.
Това, което прави този банан уникален в сравнение с другите не е толкова устойчивостта на корените му на ниски температури, а в способността им да издържат 5-6 месеца в покой без да загинат. Изпробвал съм и два други вида банани, които също са доста зимоустойчиви. Но те нямаха тази способност да издържат половин година в покой. Тези видове не оцеляха дори и след като покрих корените им с над 30 см. мулч, което гарантира, че почвата около тях няма да замръзне. Причината за това е, че кореновата им система не може да издържи 5-6 месеца без надземна листна маса, която да я снабдява с хранителни вещества. В резултат на това корените им загиват.
Грижи
През лятото бананът се нуждае от вода в изобилие, по възможност мека, филтрирана. Бъдете внимателни, когато го поливате. Когато слънцето грее, върху големите листа на банана не бива да попадат капки вода. През периода на нарастване се тори през 14 дни. Съответно на фактора светлина през зимата се полива малко и не се тори.
Размножаване
Размножаването чрез странични и коренови издънки е много трудно. Най-добре е да го предоставите на градинар-специалист.
Съвет на градинаря
Бананът е доминиращо самотно растение.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтеж: декоративно-листно растение
В тропиците във фунията на това растение гнездят птици, оттам идва и немското му название „гнездова папрат“. За разлика от повечето папрати листата на този вид са цели и в основата се събират във форма на гнездо. Тази папрат може да расте епифитно, т.е. прикачва се с корените си към дървета или пънове. Тя обаче не е паразит, а се изхранва сама. Оттам идва и фуниевидният растеж на листата й (цистерна). По правило епифитите имат слабо развити корени и са много чувствителни към натрупване на влага.
Някой видове:
Asplenium viviparum Presl. – от остров Мавриций. Ражда миниатюрни растения-бебенца върху листата си. Когато станат достатъчно големи, за да може да се борави с тях, те се отрязват заедно с част от майчиното листо и се засаждат в малка саксийка, като листото остава малко под повърхността на почвата. Скоро растението пуска самостоятелни корени.
Asplenium australasicum (J. Sm.) Hook. – южноазиатски, родина – Австралия, Полинезия. Епифитен.
Asplenium nidus – “птиче гнездо” (nidus – гнездо – на латински) – произхожда от влажните тропически области на Индия и Австралия, където расте като епифит. Има широки цели, леко вълнисти по периферията листа, образуваща розетка. В основата им жилките са светло кафяви, повърхността е лъскава, светло зелена. Растението достига до 1 м височина. Устойчиво е.
Asplenium dimorphum – с много фини клонки и листа.
Поливане:
Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мегка вода. Препоръчително е дъждовна.
Място
Асплениумът обича сенчесто, защитено от прякото слънчево греене място. Ако се погрижите и за висока влажност на въздуха, растението ще ви се отблагодари с бърз растеж. То вирее добре при нормална стайна температура, която не бива да пада под 15°С.
Грижи
Растението не само се полива с престояла дъждовна или мека вода, но и редовно се пръска. Ако не искате да рискувате, препоръчваме ви да поставите папратта върху плосък съд, пълен с вода и чакъл. На всеки две седмици се подхранва с торен разтвор. Добрият дренаж от парченца глина е жиз-ненонсобходим. Растението вирее добре в рохкава почва, смесена с парчета торф и малко изсушен говежди тор.
Размножаване
Извършва се чрез спори. В началото те се появяват като светлозелени, после като кафяви точици под листата в така наречената спорова капсула.
Съвет на градинаря
За любителя-градинар, който обича да експериментира, ще дадем съвет за размножаването: отрежете един лист с много спори и го сложете в найлоново пликче. Щом зрелите спори опадат, значи са готови за засаждане. За напояване използвайте мека вода от филтриращата кана Aqua-Flor.
Източник: https://cvetq.eu
Цъфтeж: април-декември
Интересно декоративно растение с яркожълти класоподобни цветове и красиви зелени листа с изразена бяла нер-ватура. То произхожда от тропическите джунгли и поради това обича високи температури и влажност на въздуха. Ако успеете да отговорите на тези потребности на растението, ще се наслаждавате на неговите екзотични цветове в продължение на близо два месеца. В момента, в който афеландрата започне да губи листата си и стане неугледна на вид, трябва да се разделите с нея.
Aphelandra sinclairiana – Това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м.Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж.Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама).
Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.
Aphelandra squarrosa е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия
Място
Светло до леко засенчено място на прозорец, но без да се огрява пряко от слънцето. Температура между 18-25°С. Афеландрата не понася силни температурни колебания, а на течението реагира с окапване на листата.
Грижи
През времето на цъфтеж растението трябва да се тори всяка седмица; почвата се поддържа равномерно влажна, без да се допуска подгизване. За поддържане на висока влажност на въздуха се оросява с филтрирана мека вода. Най-подходящото време за пресаждане е март. Преди това корените се намаляват. Пресажда се в малко по-голяма саксия в хумусна, богата на хранителни вещества пръст.
Размножаване
Извършва се от специалисти.
Съвет на градинаря
Поливайте афеландрата само с дъждовна или филтрирана вода.
Източник: https://cvetq.eu