Сакъзче (висящо мушкато) – Pelargonium peltatum
Едно от най-нежните и красиви цветя които можете да видите по българските балкони и веранди е Сакъзчето или още така нареченото висящо Мушкато. Това е едно невероятно цвете с прекрасни цветове. Сакъзчето (висящото мушкато) идва от крайбрежните райони на Южна и Централна Африка, където можете да го срешнете като провиснал храст с месести листа и прекрасни розовочервени цветове. Около 18 век то е пренесено в Европа. Към момента по българските домове можете да намерите полувисящи и висящи сакъзчета със всякакви цветове. Някои от тях имат месести листа. Можете да намерите и такива които са стъпаловидно висящи с много цветове и имат свойството да се самопочистват.
Както казахме по-горе сакъзчетата се отглеждат предимно по тераси, градини и балкони. Можете да ги видите и при вертикално озеленяване. Цветовете на Сакъзчето варират от розови, червени, лилави до прекрасни преплитащи се цветове в бялорозово и бялочервено. Цъфти от април до септември.
Място за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето (висящото мушкато) трябва да го поставите на полусенчесто или слънчево място, но за да се радвате на обилен цъфтеж е необходимо то да бъде на възможно най-слънчевото място в градината или на балкона. Можете да го поставите на място където утрините са влажни и хладни, но след това има обилно слънце. Зимата прибирайте сакъзчето в къщи и така можете да му осигурите цъфтеж в зимните студове.
Почва за сакъзчето:
При отглеждането на Сакъзчето използвайте глинесто-хумусна градинска почва. Внимавайте позвата трябва да пропусклива. Добре е да използвате следната пропорция: Оборски тор | Градинска пръст | Перлит | Пясък – в съотношение съответно 1:2:1:1. Това е най-добрия и оптимален вариянт на субптрат при отглеждането на сакъзчета.
Поливане на сакъзчето:
Когато сакъзчето израства е необходимо то да бъде поливано обилно, като се има в предвид недопускането на задържане на вода. След това поливайте умерено.
Влажност при сакъзчето:
Влажността при отглеждане на сакъзчета трябва да е умерена. Ако тя бъде повишена може да се появят различни гъбни болести като например мани и изгниване на корените. Ако забележите вкоренявания по долната страна на листата това е сигурен признак за преовлажняване. За това спазвайте по-горе описаните правила за поливане.
Торене на сакъзчето:
За да имате обилен и постоянен цъфтеж на сакъзчето е необходимо редовно да го подхранвате с тор. Използвайте тор за цъфтящи балконски цветя. Може да използвате кристалон в съотношение 1-2 гр. на литар при всяко поливане. Сакъзчето трябва да се тори поне два пъти в месеца.
Болести и вредители при сакъзчетата:
Сакъзчетата са доста уязвими на болести и вредители. По тях се срещат бели мухи, сиво гниене, акари, литни въшки, белокрилки и мушкатово увехтяване. Борбата с болестите и вредителите извършвайте със препарати (инсектициди и хербициди) които можете да намерите във всяка селскостопанска аптека.
Засаждане на сакъзчето:
При засаждането на новозакупени сакъзчета спазвайте правилото те да са на около 20 сантиметра едно от друго. Така в голямо сандъче ще можете да засадите около 3-4 корена и ще получите невероятен ефект от цветове. Както писахме по-горе младите растения трябва да бъдат поливани по-обилно, но без задържане на вода. Ако младото сакъзче още няма разклонения, трябва да отрежете върха му и да оставите 5-6 възела от началото на стеблото. Така от там то ще започне да се разклонява и ще даде по-обилен цъфтеж.
Зазимяване и презимуване на сакъзчето:
При започване на застудяването в края на септември началото и средата на октомври е необходимо сакъжчетата да бъдат прибрани. Добре е да използвате помещение с добра слънчева светлина и с температура около 5-6 градуса. При прибирането на сакъзчетата гледайте листата им да не са мокри и тези които са увехнали или пожълтели да се отстранят. Ако има дълги филизи ги отстранете. Когато дойде пролетта през април май изнесете сакъзчетата отвън. Ако саксията е малка е необходимо да бъдат пресадени в по-голяма и също така да бъдат изрязани разклоненията. Обикновенно сакъзчетата цъфтят повече през втората година отколкото през първата. Така, че бъдете търпеливи и грижовни.
Добре е да споменем, че стъпаловидно висящите сортове е добре да презимуват като резници, като се поливат от време на време.
Размножаване на сакъзчета:
Размножаването на сакъзчетата се извършва в периода от месец август до края на месец март. Така наречените Ф-хибриди се размножават посредством семена в периода от месец декември до месец май при почвена температура от около 20 градуса.
Ако размножавате чрез резници имайте в предвид, че те много полесно се вкореняват в почвата отколкото във вода. При това размножаване спазвайте следните правила:
– вземете резници от майчино разтение, което е отгледано на слънчево място и няма болести и вредители по него.
– използвайте полувдървени части на сакъзчето.
– преди да ги набучите в почвата оставете резниците около 4 часа да им изсъхме изрязаното място,
– преди да ги набучите в пръста с остър нож направете кръст на дълбочина от около 0,5-1 сантиметър на отрязаното място. Така ще получите добро образуване на коренна система.
– не използвайте вкоренител. Коефицента на полезно действие е нисък 🙂
– добро решение за съдинки за размножаването е кофички от кисело мляко.
– след засаждането поставете саксийките в умерено топло до хладно помещение.
– поливайте оскъдно през зимата.
– в края на месец февруари преместете засадените резници в по-големи саксии и ги поставете в светло помещение и при по-висока температура.
– трябва да поддържате умерена влажност в почвата.
Съвети на специалиста:
– редовно отстранявайте прецъфтелите цветове;
– поливайте редовно при израстване и умерено при големи растения;
– не позволявайте задържането на вода. Това води до различни проблеми с болести и вредители.
– торете два пъти в месеца възрастните растения.
Някои сортове сакъзче:
– „Град Париж“
– „Огнена каскада“
– „Аметист“
– „Шугар бейби“
– „Мексиканка“
Източник: https://cvetq.eu
